Лекция по Химия за студенти 1 курс


Категория на документа: Химия



а.Обработка на средата, водеща до намаляване съдържанието на деполяризатора;

б.Добавяне на инхибитори на корозията, които намаляват скоростта на катодния, респ. на анодния процес или и на двата едновременно; действието на инхибиторите се изразява също в пасивиране на металната повърхост.

3.Защита чрез защитно-декоративни покрития.

Класификация на тези покрития:

а.Защита посредством метални покрития. Върху повърхността на металите и сплавите се нанасят еднослойни или многослойни покрития от други метали със защитно-декоративна цел, като едновременно с това повишават твърдостта, износоустойчивостта, термичната устойчивост и редица други свойства на повърхността.
• б.Защита чрез метални съединения. При тези методи посредством химична или електрохимична обработка върху повърхността на металите и сплавите се образуват защитно-декоративни, оксидни, оксидно-хроматни, фосфатни и други покрития.
• в. Защита посредством неметални покрития. Ролята на неметалните покрития, като средство за защита от корозия, се състои в пълната изолация на основния метал от агресивно действуващата околна среда. Неметалните покрития могат да имат органичен или неорганичен произход.

Към методите, използуващи органични вещества, спадат:
• Нанасяне на филмообразуващи вещества. Защитата на металите от корозия се постига чрез нанасяне на сравнително тънък филм от лакове, бои или безири.
• Нанасяне на синтетични полимери. Използуват се полимериза-ционни и поликондензационни полимери, които образуват върху металната повърхност дебел защитен слой.
• Смазване с минерални масла за временна защита на металните части от корозия или с консистентни смазки за по-продължително съхраняване на изделията.
• Гумиране. Повърхността на детайла се покрива със слой от гума, ебонит или латекс.
• Методите на базата на неорганични неметални покрития обхващат:

Емайлиране. Посредством стапяне на смеси от фелдшпат, криолит, боракс и други вещества върху стоманени, чугунени и други меални изделия се образува стъкловидно покритие, наречено емайл.

Торкретиране. Използуват се циментни или бетони замазки за защита от корозия на мостове, резервоари, тръбопроводи и други стоманени съоръжения.

4. Електрохимична защита. Най-често се прилага катодната защита, която се осъществява по два начина:

а.Протекторна защита - чрез присъединяване към защитаваното съоръжение на метал - протектор, който е с по-отрицателен потенциал от метала на съоръжението в дадена корозионна среда.

б.Катодна защита с външен източник на ток - чрез свързване на съоръжението с отрицателния полюс на външен източник на постояненток.

В някои случаи се прилага и анодна защита с външен източник на постоянен ток. Защитаваното съоръжение се свързва с положителния полюс на източника и при подходящи стойности на тока настъпва пасивиране на метала.

5.Рационално конструиране. Металните детайли и съоръжения, които са подложени на корозия,трябва да се конструират така, че да не дават възможност за протичането на ускорена корозия. По такъв начин правилното конструиране е един от най-важните методи за защита от корозия.

ПОДГОТОВКА НА МЕТАЛНАТА ПОВЪРХНОСТ ПРЕДИ НАНАСЯНЕ НА ПОКРИТИЯ

Обикновено повърхността на металните детайли, полуфабрикати или готови изделия е покрита с масла, мазнини, оксиди, хидроксиди, основни карбонати и други продукти на корозията, или такива, получени при тяхното производство. Тези онечиствания могат да се класифицират в следните основни групи:

а. Твърди оксиди и соли. Получават се при взаимодействието на металите и техните сплави с кислорода и други агресивно действуващи газове, съдържащи се в атмосферата, като въглероден диоксид, сероводород и други. Редица соли се образуват и при някои химични обработки. Оксиди може да се образуват и при термична обработка на металната повърхност

Например при коване, закаляване и други обработки на стоманени детайли при високи температури по повърхността им се образува многослойно покритие от оксиди на желязото: FеО ,Fe2О3 и Fе304.

Последните се разпределят по следния начин: най-външният слой се състои от Fe2О3, средният слой е по-беден на кислород Fe3О4,, а в най-вътрешния, непосредствено до стоманената повърхност слой, доминира най-богатият на желязо оксид FеО.

Под действието на водата и кислорода или влажен въздух той лесно преминава в различни хидратирани форми. Този процес е съпроводен с намаляване на сцеплението му със стоманената повърхност, т.е. създават се условия за ускорена корозия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция по Химия за студенти 1 курс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.