Лекции по технология на органичния синтез


Категория на документа: Химия


След това протичат вторични р/и, при които пол.ненаситени с-я се дехидрират и кондензират: CH2=CH-CH2-CH3 CH2=CH-CH=CH2 + H2 ;;; CH2=CH-CH=CH2 + CH2=CH2  + 2H2 ;;; CH2=CH-CH=CH2 + + 4H2 По-нататъшната кондензация на ар.с-я води до образ.на кокс.
При по- Т се образ.ацетилен, Н2 и С2.
Термодинамика и кинетика. Докато при Т термодин.най-стабилни
са наситен.ВВ , редът на относит.стабилност при Т се обръща в обратна посока Ар.ВВ > Алкени > Циклоалкани > Алкани и става възможно превръщан.на наситен.ВВ в алкени и ар.с-я. Крекингът и дехидрирането са ендотер.р/и, = на които се измества надясно при Т над 400 – 550ºС в зависимост от природ.на реагентите. При по-Т р/те стават необратими, но по-нататъшното на Т благоприятствува по-дълбоките превръщ.до ацетилен, СН4,Н2 , С2, смоли и кокс. Р влияе в/у равновесието. Понижението му благоприят.разлагането и затова С-та суровина се разрежда с в.п. на Т ускорява  разложителни
р/и и тяхната скорост става значителна над 500 – 550ºС. Механизъм. Р/те при пиролизата и термичния крекинг протичат по радикало-верижен мех. Зараждането на веригата става по термичен път при разкъсване на най-слабите връзки в молекулите. Нап.крекингът на n-бутан при 550ºС
CH3-CH2-CH2-CH3 2CH3-CH2 (или CH3 + CH3-CH2-CH2) ;;;
CH3-CH2 + CH3-CH2-CH2-CH3  CH3-CH3 + CH3-CH2-CH2-CH2  CH3-CH3 + CH3-CH2-CH-CH3 ;;; CH3 + CH3-CH2-CH2-CH3  CH4 + CH3-CH2-CH2-CH2  CH4 + CH3-CH2-CH-CH3 ;;; CH3-CH2-CH2-CH2  CH2=CH2 + CH3-CH2 ;;; CH3-CH2-CH-CH3  CH2=CH-CH3 + CH3 ;;; CH3-CH2 CH2=CH2 + H ;;; Н+CH3-CH2-CH2-CH3  H2 + CH3-CH2-CH2-CH2  H2 + CH3-CH2-CH-CH3
Прекъсването на веригата става ч/з рекомбинация или диспропорциониране на R. Състав на реак.п-ти. П-те от Т преработ.на ВВ са газообр, течни и тв.в-ва. Тяхното относително кол.зависи от вида на суровината, времето на р/та, Ти Р.
Най-подходяща суровина за пол.на алкени са алканите, в които съотношението м/у Н2 и С2 е най-голямо. При крекинг на по-лека суровина се пол.повече газообр. п-ти и по-малко кокс. С Т се кол.на газа и кокса, а се кол. на течните п-ти. При
това в тях се съдърж.на ар.с-я, а газът се обогатява на Н2 и нисши ВВ. Повишава се и съдърж.на ацетилен. Добивът на етилен и хомолозите му и на 1,3-бутадиен минава през мах. Образув.на ар.с-я и кокс, както и полимер.на алкените е последов,спрямо първичните р/и на разлагане и затова добивът на алкени при дадена Т силно зависи от времето на контакт. Технология. Ус-та на Т разлагане на ВВ фр.се опред.в зависим.от п-те, които трябва да се пол.
Нисшите алкени се пол.от по-лека суровина – етан, пропан, бутан – или бензинови фр.при 800 – 900ºС, време на контакт 0,1 – 0,4 сек.и разреждане с в.п. С въвеж.на пара се парц.Р на ВВ при общо Р близко до атм. Освен това, в присъствие на в.п се коксообраз.и се скоростта на движ.на газовете в пещта. При крекинг на мек или тв.парафин се пол.б-алкени с 5 до 20 С-атома, а от средни нефтени фр.– бензин
или също смес от б-алкени. Тези п-си се провеждат при 500 – 550ºС и време на контакт с което се достига 20 – 25%-на конверсия на суровината. Пиролиза на бензинова фр. Техн.схема на пиролиза на бензин е показана на фиг.5. П-т се извършва в 6 паралелно работещи тръбни пещи. 1, 3 – нагреватели; 2 – пещ; 4, 10, 11 – топлообм; 5, 12 – сборници за пара и кондензат; 6 – фр.колона, 7 – сепаратор; 8, 9 – хлад. Бензинов.фр.се нагрява в нагревател 1 до 120ºС и постъпва в конвективната зона на пещ 2, където частично се изпарява. След това тя се смесва с газообр.ВВ – етан и пропан – от стадия на разделяне, нагряти също до 120ºС в нагревател 3 и с прегрята водна пара в масово отношение спрямо бензина 0,54 : 1. В суровината за пиролиза може да се прибавя
пропан-бутанова фр.от други разделителни п-си. Пол.водно-ВВ смес се нагрява до 630ºС в конвективната зона на пещта и накрая постъпва в радиантната зона, където при 880оС протича същинската пиролиза. Сместа от пиролизни п-ти и в.п се охл.бързо до 440ºС в топлообм.4. В схемата е предвидено мах оползотворяване на топлината на реакц.п-ти и на дим.газове за нагряване на суровината, пол.и прегряване на в.п. В конвективната зона на пещта се нагрява воден кондензат, който се събира в съда 5.Той постъпва в котела 4, където се изпарява, а пол.пара се прегрява в пещта и се изпол.за задвижване на турбокомпресора в стадия на #-не.
Реакз.п-ти от топлообм. 4 постъпват във фр.колона 6. Тя се състои от две секции. Горната секция се оросява с охл.до 35ºС вода, при което газът, напускащ върха на колоната (пирогаз) се охл.до 38ºС. Кубовият остатък от тази секция се състои от вода и ВВ , които се разслояват и #-т в сепаратор 7. Водният слой от дясната секция на сепаратора се охл.в хладник 8 и се връща в колоната за оросяване. По-добре отделеният воден слой от средната секция на сепаратора се
изпл.за пол.на пара за разреждане на суровината за пиролиза. ВВ слой от лявата секция на сепаратор 7 се подава за оросяване в долната секция на колона 6, а част от него се изпраща за #-не (пиробензин). От куба на долната секция на колона 6 се отделя поток с Т=180ºС. Основната част от него се връща за оросяване
на тази секция, а останалото кол.след охл.в хладник 9 се отвежда като п-т (тежка пиролизна смола). Топлината на кубовия остатък се изпол.в топлообм.10 и 11 за
нагряване и изпаряване на Н2О, която се подава за #-не. Сборникът 12 служи за отделяне на пол.пара от водата. Масовото отнош м/у пирогаза, пиробензина и тежк. пиролизна смола е 21,5 : 1,2 : 1. Разделяне на пиролизния газ. Етиленът, пропенът и 1,3-бутадиенът, които са едни от най- ценните компоненти на пиролизния п-т остават в пирогаза. Оттам те се извличат ч/з Т ректификация.
Ус-та на #-то и състава на пол.фр. зависят от състава на пирогаза. Една схема за #-не на пиролизен газ, съдържащ 30 – 35% етилен, 10 – 15% пропен, 1,5 –
3% бутадиен, а освен това 15 – 20% водород, 20 – 25% метан, 5 –
10% етан и др., е показана на фиг. 6. 1 – петстепенен турбокомпресор; 2, 8, 9, 11, 18, 19, 21, 25 – хладници; 3, 10, 12 – сепаратори; 4 – дестилац.колона; 5 – колона за промиване с вода и натриева основа; 6, 7 – колони за сушене; 13 – блок за пол.на чист водород; 14, 15, 22, 23, 26, 27 –РК ; 16 – топлообм. 17 – нагревател; 20, 24 – реактори за хидриране. Пирогазът се сгъстява в петстепенен турбокомпресор 1, като след  степен преминава през хладници 2 и сепаратори 3, където се отделя от пол.кондензат. След дроселиране последният се връща в сепаратора на предходната степен, а събраният след 1-та степен кондензат се подава в колона 4 за отдестилиране на разтворения газ. От дъното на тази колона се отделя стабилизиран пиробензин, съдържащ около 75% ар.ВВ. След 4-та степен на компресия газът се пречиства от киселите примеси – H2S и CO2 , които предизвик.корозия на апарат.замърсяват алкеновите фр.или при охл.могат да запушат тръбопроводите. Той се промива с воден р-р на NaOH в колона 5.
След 5-та степен на сгъстяване, P на пирогаза е 4,0 МРа, а T му е 16ºС. При тези у-я около 20% от него е в течно с-е и след изсушаване със зеолити в адсорбер 6 се подава за ректиф. Газовият поток се суши в адсорбер 7 и се охл.последователно в хладници 8 с теч.пропилен, 9 – с теч.етан и 11 – с теч.етилен до -130ºС. Газовата фаза в сепаратор 12 съдържа почти 80% H2 и 20% CH4 . В блок 13 от нея се пол.чист H2 ч/з адсорбиране на CH4 с молекулни сита. Образ.се кондензат от сепараторите 10 и 12 и втечненият пирогаз от последната степен на компресия се подлагат на ректиф.в колона 14 T на върха -93ºС и P= 3,5 МРа. Предназначението на тази колона е да отдели метано-водородна фр.която след това се изпол.за гориво в тръбните пещи. В колона 15 кубовата течност от колона 14 се разделя на фр.С2 и фр. С3+. Колоната работи при P=3 МРа и T на върха -9ºС. В етан етиленовата фр.от върха на колона 15 се съ-т примеси от ацетилен, който е недопустим с оглед на следващите синтези и трудно се отделя чрез ректиф.
Пречистването се извър.ч/з селективно газофазно хидриране на ацетилена до етилен в присъствие на хетерогенен кат. Pd, нанесен на Al2O3. Фр.от върха на колона 15 се нагрява в топлообменник 16 и нагревател 17 и постъпва в реактор 20 с три слоя неподвижен кат. и междинно охл.на реакц.смес в хладници 18 и 19. Хидрирането се провежда при T= 46 – 92ºС и P=2,7 – 2,9 МРа. Молното отношение между H2 и ацетилена е 2,5. Селективността на хидрирането е почти пълна, а съдърж.на ацетилен в етилена е под 5 ppm. В следващата колона 22, етиленова, се пол.стоковият етилен с “C”= 99,99%. Колоната работи при P=2,5 МРа. От дъното е пол.етан който преминава през хладник 9 и се връща за пиролиза. Фр.от върха, в която се съдържат по-леките примеси се подава отново за компресия. Кубовият остатък от колона 15 се дестилира в колона 23 при P= 0,9 МРа. От върха, при T=21ºС се отделя фракция С3. В нея се съдържа метилацетилен, който също се отстранява ч/з селективно хидриране в присъствие на паладиев кат. П-т се провежда в течна фаза при 34 – 55ºС и P= 2,4 – 2,5 МРа в реактор с неподвижен слой кат. Реакц.п-т от хидрирането се подлага на ректиф.при 1,4 МРа в колона 25, където се пол.чист пропен. Пропанът от дъното на тази колона преминава през хладник 8 и се подава в тръбната пещ за пиролиза. Леката фр.от върха се връща в стадия на компресия. Кубовият остатък от колона 23 се разделя в колона 27 при P= 0,3 МРа. Дестилатът, фракция С4, съдържа около 64% бутадиен и 36% бутени, а кубовият остатък е фракция С5+пиробензин.

3. ОЛИГОМЕРИЗАЦИЯ НА АЛКЕНИ
Пол.ч/з термични или други м-ди алкени се изпол.като суровини за олигомер.и диспропорц., при което се образ.ненаситени с-я със зададена струк.и мол.маса. Олигомери са с-та, пол.при свързването на не повече от 100 мол.от алкена. Когато
бр.на мол. е 2 п-те се нар.димеризация. С най- прилож.са п-те, съдърж.до 20 единици от изх.алкен. Р/та е обратна на крекинга – съответно възможна е при Т под 500ºС и се благоприятст. от Р. =- то зависи в голяма степен от струк.на
алкена, напр.то е изместено наляво за разклонените алкени. Олигомер.се провежда в присъствие на кат.от киселинен тип, алкалниМе+, орг.с-я на Аl и комплекси на преходните Ме+. Селективността по отношение на мол.маса и строежа на С-верига
се опр.преди  от природ.на кат. Линейни- алкени се пол.при олигомер.на етилен в
присъствие на Аl –орг.с-я или Ме+комплексни кат.а разклонените – ч/з олигомер.на пропен, бутени и по- мол.алкени в присъствие на к-ни кат. Аl –орг.с-я или алкални Ме+. Киселинна олигомер. По този нач.се пол.висши разклонени алкени, които след хидриране се добавят към моторните горива за  на ок.ч или се подлагат на хидроформилиране и следващо хидриране до алкохоли. Те се естерифицират с фталов анхидрид за пол.на пластификатори. За кат.при киселинната олигомер.се изпол.H3PO4, H2SO4 и катийонити. Първият стадий на р/та е присъед.на протон от кат.към алкена (CH3)2C=CH2 + H+(CH3)3C+ . Следва електрофилно присъед.на пол.карбокатийон към друга мол.алкен (CH3)3C+(СН3)2С=СН2  (CH3)3C-CH2-C+(CH3)2
(CH3)2C=CH2   (CH3)3C-CH2-С-СН3=СН2+(СН3)3С+  (СН3)3С-СН=С-СН3-СН3+(СН3)3С+
При взаимод.на пол.димер с i-бутиловия катйон се обр.тримери и т.н. Мол.маса на п-те се регулира ч/з конверсията на изх.алкен, като нереагиралият алкен и по-мол.олигомери се рециклират. Съставът на реакц.смес е усложнен и поради изомериз.на карбокатйоните. Др.странич. п-ти при този п-с са алкани, циклоалкани, ар.ВВ и по-кипящи п-ти, както и алкени с бр.на С- атоми, който не е кратен на броя на С- атоми в изх.алкен. Селективността на олигомеризацията се  ч/з наТ. Най-често суровина за п-те са С3- и С4-фр.от термичния крекинг или пиролизата. Олигомериз.на пропен се провежда в газ.фаза в/у H3PO4 нанесена на силикагел при Т=170 – 220ºС и Р= 4-6 МРа. При конверсия на пропена 90% пол.течна реакц.смес съдържа главно тримера (нонен) и тетрамера на пропена. За олигомериз.на изобутен се изпол.H2SO4 или киселинни йонообменни смоли и п-т се провежда в теч.фаза при 100 – 170ºС и Р=2-6 МРа. Олигомериз.е екзотер.р/я и затова се изпол.2 типа реактори: тръбни, с охл.в междутръб.п-во и секционирани апар.с няколко неподвижни слоя кат. Във втория случай м/у слоевете се подава теч.изх. фр. при изпарен.на която се отнема реакц.топлина. Димеризация и съдимеризация в присъствие на алкални Ме+. Методът има ограничено индустр.знач. Прилага се за пол.на 4-метил-1-пентен. Алкалните Ме+се изпол.във вид на суспензия във ВВ или нанесени в/у алкален карбонат, напр. Na / K2CO3. Механизмът на реакцията е анийонен:
CH2=CH-CH3 2K, -KH  CH2=CH-CH2-K+ CH2=CH-CH3  CH2=CH-CH2-CH-CH3-CH2-K+ КН, 2K  CH2=CH-CH2-CH-CH3-СН3  CH2=CH-CH2-CH2-CH2-CH2-К+ KH, -2K  CH2 CH2=CH-CH2-CH2-СН2-СН3 .Селективността за 4-метил-1-пентена може да достигне 80%. Димериз.на пропен се провежда при Т=150ºС и Р=4 МРа, необходимо за подържане на реакц.смес в чеч.с-е. Достатъчно селективност се поддържа ч/з  конверсия на изх.алкен – около 10%. Олигомер.с Al-орг.с-я. Синтезът на висши алкени се провежда в присъствие на триалкил-Al R3Al и протича в два стадия: (1) нарастване на веригата ч/з последов.внедряване на алкена по връз. Al-С при сравнително невисока Т и високо Р и (2) освобождав.на алкен при повишена Т и по-Р с възстановяване на кат. При олигомер.на етилен в присъствие на Al(C2H5)3 (процес на Циглер) се образ.линейни б-алкени с четен брой, от 10 до 20, С-атома. Висшите алкени се пол.с  селективност, т.к изомеризация не протича. П-т е осъществен в 2 варианта: двустад.и едностад. В двустад.п-с синтезът се провежда при Т=90-120ºС и Р около 10 МРа, а елиминирането на алкена – при 200-300ºС и 5 МРа. Кат.е в стехиометрично кол.спрямо изх.алкен и след края на п-са може да бъде извлечен и използван отново. Едностадийната олигомериз.на етилен се провежда при 200ºС и 25 МРа с кат.кол.(около 0,5%) Al(C2H5)3. След това кат.се разлага ч/з алкална хидролиза. В друг вариант ус-та на п-са са 120ºС и 1,5 МРа с
рециклиране на реакц.п-ти. При това, обаче се кол.на разклонените б-алкени. Добивът на линейни б-алкени при Р е 91 – 97%, а в този случай 63 – 97%.
Олигом.в присъствие на комплекси на преход.Ме+ Механизмът на р/та е аналогичен на олигомериз.с алуминиеви с-я LnM -R CH2=CH2  LnM -R CH2=CH2  LnM CH2-CH2-R  LnM -H + CH2=CH-R Мол.маса на получаващия се п-т зависи от лигандното обкръжение на никела, Т, Р „С”на изх.алкен и прир.на разтв-ля.
Кат.се #-т на две групи: никелови комплекси, съдържащи с-я на Al (катализатори от типа Циглер-Ната) и еднокомпонентни никелови комплекси. Схема за олигомериз.на етилен в присъствие на хомогенен кат. приготвен от NiCl2 и калиева сол на о-дифенил фосфино бензоена к-на, разтворени в 1,4-бутандиол е представена на фиг. 8. Олигомериз.на етилен в присъствие на никелови комплекси. П-т се провежда в каскада от реактори при Т= 80 – 120ºС и Р=7-14 МРа. Фиг. 8. 1, 3 – реактори; 2 – топлообм.; 4 – сепаратор; 5 – екстрактор; 6 –
RK. В R-1 се подава разтворът на кат. и етиленът. Р/та протича във фазата на кат. а образув.се олигомери се отделят като ВВ фаза. Реакц.топлина се отнема в система от хлад.-2. След втория R-3, в сепаратор 4 нереагирал.етилен и кат.р-р се отделят и рециклират. Орг.фаза от сепаратора се подава в колона 5, където се екстрахира увлеченият кат. Една част от екстракта се връща в R-1, а друга постъпва в R-колона 6 за извличане на разтв-ля. Остатъкът от тази колона се прераб.за регенериране на кат. П-т за пол.на .-алкени в най- степен дава възможност да се влияе в/у разпределението на п-те, но е по-сложен и паралелно с .-алкените се обр.значително кол.вътрешни алкени. Кат.триалкил Аl никелова сол се изпол.в промишлен п-с за димеризация или съдимеризация на пропен и бутен (Dimersol процес). В теч.фаза, при 60ºС и Р=1,8 МРа с 50% селективност се пол.изохептени. Паралелно протича хомодимеризация на пропена и бутена. Когато за суровина се вземат само пропен или само бутен селективността на димерите достига 85 – 92% при 90% конверсия.
ДИСПРОПОРЦИОНИРАНЕ (МЕТАТЕЗИС)
Този вид превръщ.на алкените се прилага за пол.на етилен, n-бутен (главно 2-бутен) и 2-метил-2-бутен по р/те: 2CH3-CH=CH2  CH2=CH2 + CH3-CH=CH-CH3
;;; CH3-CH=CH2 + CH3-C-СН3=CH2  CH2=CH2 + CH3-C-CH3=CH-СН3 ,
а също така и за пол.на С10-С18-алкени от фракции С4-С8 и С20+. n-Бутенът и 2-метил-2-бутенът се изпол.за пол.на 1,3-бутадиен и изопрен. Предполага се, че р/та протича по верижен мех.с участието на метал-карбенови комплекси от типа R2C=M. Топлинният ефект е мн.малък и затова = конверсия слабо зависи отТ . На практика п-т се води до конверсия 40 - 45%, при което се достига селективност 95 – 97%. Странични р/и са последователно диспропорциониране на обр.се алкени, а също така изомеризация и крекинг на алкените. Диспропорц.се провежда в присъствие на хомогенни или хетерогенни кат., от които най-разпространени са оксидите на Mo, W и Re, нанесени на Al2O3 или SiO2. Реакционните у-я зависят от изпол.кат. CoO-MoO3 / Al2O3 се работи при 120-210ºС и 2,5-3 МРа, а с WO3 / SiO2 – при 450-500ºС, като конверсията на пропена е около 40% и в двата случая. Реакторите са от адиабатен тип с неподвижен слой кат.
КОМБИНИРАНИ ПРОЦЕСИ . # п-си за п-во на линейни б-алкени дават възможност за комбинация м/у тях, с което да се реагира бързо на търсенето на пазара. Така напр.ч/з съчетаване на олигомериз.с изомеризация и диспропорц. могат да се пол.нови кол.висши алкени. фиг. 7 Блок схемата за пол.на С10-С14 б-алкени. 1-олигомер. 2-разделяне; 3 -изомериз. 4- диспропорц. Пол.при олигомер.в блок 1 б-алкени са с 4 до 40 С-атома. В блок 2 те се #-т на фр. С4 – С8, С10 – С14 и С16 – С40. Леката и тежката фр.се подлагат на изомериз.в блок 3 до алкени с вътрешна дв. връзка в присъствие на MgO при 80 – 140ºС и 3,5-17,5 МРа: CH3CH2CH=CH2 CH3CH=CHCH3. П-т от изомериза.постъпва в блок 4 за метатезис,
където в/у хетерог.кат.MoO3, нанесен на Al2O3 вътреш алкени с по-къса и с по-дълга вер.се диспроп.CH3 CH=CH-CH3+CH3(CH2)8CH
=CH(CH2)8CH32CH3CH=
CH(CH2)8CH3 .

4. Ар.ВВ Бензенът, етилбензенът, i-пропилбензенът и ксилените са Ar.ВВ с най-голямо индуст.знач. От съед. с кондензирани ядра прилож.намират главно нафталенът и антраценът. Почти цялото кол.произведен етилбензен (99%) се преработва до стирен. П-то на фенол консумира почти  произведен изопропилбензен. По- част от ксилените се ох. до съответната дикарбоксилна к-на или анхидрид: фталов анхидрид, i-фталова к-на и терефталова к-на. Ar.ВВ се пол.ч/з преработване на природ.суровини – пиролиза и реформинг на ВВ фр.и коксуване на каменните въглища. От синтетичните м-ди се прилагат изомериз, диспропорц. алкилиране и деалкилиране. Каталитичен реформинг.Предназначението на този п-с е кол. на Ar.с-я в бензиновите фр.пол.при дестилацията на нефта ч/з термично прераб.в присъствие
на кат. Кат.и р/и. П-т се провежда в/у Pt или Pt и рений нанесени на Al2O3, при T= 470-540ºС. Тези кат.са бифункционални в/у киселинните центрове на Al2O3,протича изомеризация на n-алкани до съединения с разклонена верига и на циклопентаните до хомолози на циклохексана, а в/у Me+ центрове - дехидриране на шестчленните циклоалкани CH3 (-3H2)  CH3 ;;; CH3   (-3H2)   Равновесната конверсия на метилциклопентана при 
T е ниска, но т.к образув.се циклохексан се изразход.при дехидрирането, изомеризац.протича с  степен на превръщане. С  на Т на реформинга все по- роля в образ.на ар.с-я започва да играе дехидроциклизацията, също последвана от дехидриране: CH3-CH2-CH2-CH2-CH2-CH2R –Н2  R -3H2  R Образ.се и малко циклопентани, които изомеризират до циклохексани. Предполага се, че дехидроциклизацията протича направо от алкан до циклоалкан или с предварително дехидриране до алкен и следваща циклизация. Селективност. Едновременно с р/те, които водят до образ.на ар.с-я, при реформинга протичат и др.р/и, които могат да се разглеждат като странични. Една от тях е крекингът на ВВ с по-дълга верига
до нисши алкани и алкени. В ус-та на п-са последните се хидрират до съответните наситени с-я. Др.р/я е дехидрокондензацията на ар.с-я до полициклични ВВ и с-я с кондензирани ядра. По-нататък тази р/я води до образ.на кокс и дезактивиране на кат. Дехидрокондензацията е обр.р/я и затова реформингът се провежда в присъствие на Н2, с което = се измества наляво. Степента на протичане на  р/и зависи от състава на суровината, Т , Р на Н2 и др. Повишеното Н2 Р благоприят.изомериз. на алканите и деструкционното хидриране на алканите и циклоалканите, но забавя дехидроциклизацията. С на Т се ускоряват  р/и и особено крекинга на теч.ВВ до газооб.п-ти Технология. Каталит.реформинг се провежда за  ок.ч на бензиновите фр.и за пол.на индивид.ар. ВВ за орг.синтез. Във втория случай на реформинг се подлагат тесни нефтени фр.съдържащи алкани и циклоалкани със същия брой С-атоми, като ар.с-я. Суровина при пол.на бензен е фр.62-105ºС, а за ксилоли -120-140ºС.
Р=3,5-5,0 МРа прак.изключва обр.на кокс и регенерация на кат.не се провежда. По- степен на ароматиз.се достига при по- Р на Н2 1,5-2,0 МРа и периодично изгаряне на образ.се в/у кат.кокс. Кат.съдържащи рений дават по- степен на ароматиз.при по- Р=1 МРа. Кат.за реформинг се отравят от серни с-я и
затова бензиновите фр. съдържащи такива примеси предварително се пречистват от тях ч/з хидриране върху оксидни или сулфидни кат. При това сярата се превръща в H2S който сравнително лесно се отделя от течната фаза. Технол.схема на катал.реформинг е представена на фиг. 9. Бензиновата фр.се нагрява в топлообм 1, смесва се с Н2 и постъпва в тръбна пещ 2. Там тя се нагрява



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по технология на органичния синтез 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.