Профилактика на инфекциозните заболявания


Категория на документа: Химия


6666666666
Профилактика на инфекциозните заболявания
Инфекциозните и заразни болести се причиняват от различни видове патогенни микроорганизми. Микроорганизмите навлизат в организма на здравия човек през подходяща "входна врата". Възникването на инфекциозното заболяване и ходът на неговото протичане зависят от взаимодействието между причинител, състояние на организма и условията на външната среда.
В спорта, борбата срещу различните инфекциозни заболявания представлява важен проблем по две съображения: първо - при заниманията с физически упражнения и спорт създават условия за тесен физически контакт между болни и здрави хора; второ в условията на легерната подготовка се улеснява пренасянето на инфекциозния агент от болния до здравите спортисти.
В условията на големи тренировъчни натоварвания организмът на спортиста е с отслабени имунологични сили, което го прави по-податлив на действието на инфекциозните агенти.
Необходимо е да се спазват определени хигиенни правила, които намаляват опасността от инфекциозни заболявания сред спортните колективи.
Микроорганизмите са причинители на инфекциозните заболявания. Не всички микроорганизми причиняват инфекциозни заболявания.
Голяма група от тях са напълно безвредни за човешкия и животински организъм. Част от тях разлагат органичните вещества от животински и растителен произход на прости крайни продукти вода, амоняк и въглероден диоксид, по този начин съдействат за самоочистването на почвата.
• Други участвуват в образуването и отлагането на полезни изкопаеми - нефт, каменни въглища и др.; трети се използуват в народното стопанство при обработването на хранителни продукти, за производство на антибиотици, витамини, ферменти и др.
• Патогенните микроорганизми - вируси, бактерии, бацили, играят главна роля за възникването на инфекциозните болести. Някои непатогенни микроорганизми, обитаващи организма под формата на сапрофити при определени условия станат причинители на инфекциозни болести - условно патогенни.
• Патогенните микроорганизми се разделят на няколко големи групи.
Бактериите са най-голямата група патогенни микроорганизми, причинители на заразни болести. Те са най-често едноклетъчни, състоящи се от ядрено вещество, цитоплазма и мембрана с големина от 1 до 5 микрона, размножават се бързо, чрез просто делене. Повечето от тях се хранят смесено, някои се хранят само от мъртва органична материя - сапрофити, други - само от жива органична материя - паразити. Бактериите не издържат на висока температура, умират при температура по-висока от 50°С. Съществуват обаче термофилни видове, които издържат на температура над 70°С. Температура от 100°С ги убива. При стерилизацията, суха или водна, се използва високата температура за дезинфекция.
Бактериите се делят на няколко групи:
коки - кръгли, точковидни, наредените във верига единични коки се наричат стрептококи, групираните по двойки - диплококи, групираните в четворки - тетракоки, групираните в осмици - сарцини и групираните в гроздовидни формации - стафилококи;
пръчковидни бактерии, тези от тях, които образуват спори се наричат бацили;
спираловидни бактерии - могат да бъдат единични - вибриони или по няколко - спирохети- спирали.
Втората група патогенни микроорганизми са филтриращите вируси. Те са извънредно малки (от 10 до 500 милимикрона) преминават свободно, не се задържат от най-финопорестите филтри. Съставени са от белтъчна обвивка, със защитна функция и нуклеинова киселина, с патогенни свойства. Филтриращите вируси са строго паразитни: размножават в лигавицата на стомашния тракт. Заразата се извършва чрез поемането на замърсени храни и вода или недостатъчно измити ръце.
Капкови или респираторни инфекции (грип и др.), при тях входната врата е лигавицата на дихателната система, а заразяването се извършва чрез пръски.
Кръвни или трансмисивни инфекции, при които причинителят попада директно в кръвта и заразата се извършва с помощта на тъй наречените преносвачи - малария - маларичен комар и др.;
Покривни инфекции, при които входната врата е наранената кожа - тетанус и др.
Инфекциозният процес има точно определен специфичен причинител. Коремният тиф се причинява само от бацила на Еберт, белодробната туберкулоза - само от бацила на Кох и др.
Някои причинители на инфекциозните заболявания имат строго определени входни врати, гонококите - лигавиците на очите и половите органи; дизентерийният причинител - лигавицата на дебелото черво, чумният бацил - кожата, лигавиците на дихателните пътища и очите.
Механизмът на възникване инфекциозното заболяване в организма е различен. В едни случаи патогенните микроорганизми през входната врата попадат в кръвта и лимфата, като се разпространяват в целия организъм, където се размножават и образуват токсини.
В други случаи патогенните микроорганизми не напускат входната врата: там те се размножават и отделят токсини, които по лимфен или кръвен път атакуват организма.
Инфекциозното заболяване се характеризира с определени фази.
Всяка инфекциозна болест преминава през три, различно изразени фази. Фазата на инкубация или инкубационният период започва от момента на проникване на патогенния микроорганизъм, до момента на появата на типичните за болестта симптоми. През инкубационният период причинителите проникват в организма, размножават се и изработват достатъчно токсини, за да сломят защитните сили на организма. За този период е характерно безсимптомното протичане, но в много случаи той се свързва с някои неясни прояви като отпадналост, лесна умора, понякога температура.
Продължителността на инкубационния период е различна, но все пак в много случаи е специфична за дадената заразна болест: от няколко часа за грип, скарлатина и др. до една година бяс и др.
Продължителността на инкубацията зависи от масовостта на заразата, от вирулентността и токсичността на патогенните микроорганизми, от защитните сили на организма.
Фазата на изразеното заболяване се характеризира с пълна изява на специфичните за дадено заболяване симптоми.
В третата фаза - фаза на реконвалесценция на възстановителния период - започва от момента на отзвучаването на симптомите на болестта до пълното функционално възстановяване на организма.
Епидемиология на инфекциозните заболявания. Специфична черта на инфекциозните заразни заболявания е, че те могат лесно да се пренасят и да се разпространяват масово. Това особено се улеснява от струпването на много хора на едно място на спортни състезания, училища и детски заведения, тренировки и др., при нарушаване на санитарно-хигиенните норми и изисквания към битовата и питейна вода, при нарушаване на санитарните изисквания за съхраняване хранителните продукти.
Епидемията може да обхване отделни училища или детски заведения, цели населени места (градове, села) или дори цяла страна. Епидемии, които обхващат няколко страни, цели континенти или няколко континента, се определят като пандемии. В някои случаи епидемията се развива ендемично, т. е. ограничено само в определен териториален район, или спорадично, т. е. изолирани случаи без епидемиологична връзка между тях.
Механизмът на пренасяне заразата при инфекциозните болести е различен: чрез пряк контакт - респираторните вирусни инфекции, чрез посредничеството на средата - атмосферен въздух, прах, вода, предмети, хранителни продукти, чрез преносвачи - посредници - животни, гризачи, паразити, насекоми.
Най-често източник на заразата е болният човек. При дишане, говор, кихане и кашляне в отделните пръски на болния човек се съдържат патогенни микроорганизми, които попадат върху здравите директно или чрез посредничеството на средата и преносвачите.
В урината и фекалиите на болния човек също има голямо количество патогенни микроорганизми, които по обичайния механизъм на пренасяне на заразата могат да доведат до широко разпространение на инфекциозното заболяване.
Прекият допир до кожата на болния също го правят опасен за околните. Заразоносители помагат за разпространението на заразата.
Важен източник на заразата са и преносвачите - болни животни, паразити, насекоми, гризачи и др.
Защитни механизми на организма срещу инфекциозните заболявания.
1. Механичните защитни приспособления това са здравата не наранена кожа и лигавица. Обикновено здравата кожа и здравата лигавица са бариера, която затваря входната врата за проникване на патогенните микроорганизми. Постоянното отстраняване на повърхностните епителни клетки на кожата действува "очистващо" от попадналите върху нея патогенни микроорганизми.
2. Химичните защитни приспособления са чистата кожа със своята киселинност действува бактерицидно, като убива попадналите върху нея микроорганизми, чрез секретите на лигавиците, които съдържат бактерицидни вещества - лизоцим, слюнката - антибиотикум орале и др. Това е тъй наречената естествена антибиоза на кожата, лигавицата и червата.
3. Главна роля в биологичните защитни приспособления на организма играе имунитетът.
Имунитетът представлява съвкупност от защитни биологични механизми, които обуславят пълната или частична невъзприемчивост към една или друга заразна болест. В основата на тези механизми стоят процесът на фагоцитоза и образуването на специфични антитела от ретикуло-ендотелната система, срещу проникналите антигени.
Имунитетът се дели на вроден и придобит. Вроденият имунитет е видов. Проявява се още от момента на раждането и определя абсолютната невъзприемчивост на човешкия организъм към определени инфекциозни болести.
По-голямо практическо значение има придобитият имунитет. Той може да бъде естествено придобит и изкуствено придобит.
Естествено придобитият имунитет е резултат от прекарано инфекциозно заболяване и е строго специфичен. В резултат на заболяването в организма се образуват в достатъчно количество специфични антитела, които правят по-нататък организма невъзприемчив към това заболяване. В някои случаи естествено придобитият имунитет не е дефинитивен. С течение на времето концентрацията на специфичните антитела може да намалее и да направи организма възприемчив към повторна зараза.
Естественият придобит имунитет може да не бъде дефинитивен в случаите, когато различните лечебни мероприятия не са позволили болестта да се разгърне пълно и в достатъчен срок за изработване на необходимото количество антитела.
Изкуствено придобитият имунитет има голямо значение за профилактиката и борбата срещу инфекциозните болести. Той бива изкуствено придобит активен имунитет и изкуствено придобит пасивен имунитет. Активно придобитият изкуствен имунитет е строго специфичен. Той се постига чрез вкарване в организма на умъртвени или с отслабена вирулентност патогенни микроорганизми - ваксини, които, без да предизвикват съответното заболяване, стимулират образуването на съответните антитела, осигуряващи невъзприемчивостта на организма към това заболяване.
Този имунитет се придобива едва няколко дни след имунизацията. Той не е дефинитивен, което налага периодично, през година, две или повече да се извършват допълнителни реимунизации.
Пасивният изкуствено придобит имунитет се постига чрез вкарване на готови специфични антитела - серум от преболедувал човек или животно, или широк набор от вещества, чрез които организмът бързо изработва необходимите антитела или гамаглобулин - обработена белтъчна фракция на кръв, съдържаща такива вещества. В първия случай имунитетът е специфичен, а във втория - неспецифичен.
Вкараните антитела или глобулини осигуряват веднага невъзприемчивостта на организма и улесняват борбата с проникналата в организма зараза. В този смисъл вкарването в организма на готови антитела може да се използува ефикасно и за лечение на възникнала вече инфекциозна болест. Пасивният изкуствено придобит имунитет е краткотраен (1-2 седмици).
Неспецифичният имунитет отразява общата устойчивост на човешкия организъм към инфекциозните заболявания, чрез повишаване на общите имунобиологични защитни сили и имунобиологичната бариера.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Профилактика на инфекциозните заболявания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.